23.12.2020

Коледната трапеза е предизвикателство за всеки стомах. Обилното хранене в комбинация с алкохолни и други напитки в празничната нощ e в състояние да натовари храносмилателната система за дни напред. До Нова година, когато пак се сяда на трапеза. След това идват Йордановден, Ивановден, Антоновден ... 
Разбира се, най-добрият съвет на специалистите е да не прекаляваме с храненето. Но тъй като задачата често се оказва непосилна по празници, на помощ идват пробиотиците. Онези естествени помощници, които помагат на стомаха да поддържа оптимално здраве, за да се справи с всички изненади, които можем да му поднесем не само през тази, но и през следващата година. 

КАК ДЕЙСТВА СТОМАХЪТ?  
Стомахът е мускулна торба с уникалното свойство да разширява обема си до 4 пъти. Когато е празен, е не по-голям от юмрук, но когато е пълен, може да побере повече от килограм храна. Структурата и свойствата му обаче са строго индивидуални и зависят от гените, възрастта, пола и телесната конструкция. От значение е и еластичността на мускулатурата. Разбира се, не е препоръчително да се тъпчете до краен предел, за да изпитате капацитета на собствения си стомах. Достатъчно е да знаете, че всяка порция над 500 гр. затормозява храносмилането и води до последващи проблеми за организма. 
В действителност, много малко хора мерят храната си у дома, а преценката „на око“ не винаги отговаря на грамажа в чинията. Ето защо природата ни е надарила със съвършена система за предупреждение, която ни ориентира кога организмът ни се нуждае от храна и кога не. Съобщенията за глад и ситост се управляват от сложна комбинация от хормони в тялото, най-важните от които са грелин и лептин. Те се произвеждат в стомаха и мастните клетки в отговор на липсата или наличието на храна в храносмилателната система. Грелинът е с високи нива, когато сме гладни и функцията му е да повиши апетита, за да започнем да се храним. Веднага щом процесът започне, нивата на грелин постепенно спадат. Тогава се задейства лептинът, чиято задача е да намали апетита и да каже на мозъка кога да спрем да ядем. 

КАКВО СЕ СЛУЧВА ПРИ ПРЕЯЖДАНЕ?
Проблемът е, че организмът няма сигнал за преяждане. Ако пренебрегнем чувството за ситост и продължим да ядем, вече няма хормон, който да ни каже да спрем. Ориентира ни единствено тежестта в стомаха и физиологичните реакции, до които води преяждането – газове, киселини, рефлукс, повръщане и прочие. 
Друга особеност на „сигналната система“ е, че пренасянето на информация от стомаха до мозъка отнема време. Специалистите твърдят, че задействането на всеки от хормоните отнема минимум 15-20 мин., затова препоръчват да се храним бавно и много добре да сдъвкваме всяка хапка.  
Храна, която не може да се смели от киселините в стомаха, трудно се разгражда и в тънките черва. Точно там от стомашното съдържимо се извличат полезните хранителни вещества за организма. А когато този процес е затормозен, веществата трудно се абсорбират в кръвния поток или изобщо не се абсорбират. В крайна сметка с обилните количества храна не винаги се справя и дебелото черво, чиято функция е да изхвърля всичко ненужно от организма. А, както е известно, застоялите остатъци от несмляна храна предизвикват язви, гастрити, колити и други проблеми на храносмилателната система.
Системното преяждане не бива да се подценява, като състояние, защото е включено като заболяване в международната класификация на хранителните разстройства. Освен това води до психически и физиологични проблеми. Повишава честотата на сърдечносъдовите заболявания, диабет тип 2, наднормено тегло и гастро-езофагеален рефлукс.

КАК ПОМАГАТ ПРОБИОТИЦИТЕ? 
Пробиотиците са добри бактерии, чиято цел е да „заразят“ стомаха и червата с полезни микроорганизми. Разделени са в три основни групи – лактобацили, млечнокисели коки и бифидобактерии. По принцип са естествена част от микрофлората на стомаха, където се заселват на „колонии“ и започват да произвеждат жизнено важни ензими и клетъчни биопродукти. Имат свойството да се възпроизвеждат, но когато организмът е подложен на твърде много неблагоприятни външни влияния, добрите бактерии не оцеляват. Убиват ги не само вредните храни и напитки, но също мръсният въздух, антибиотиците, дори стресът в ежедневието. 
Добрата новина е, че можем лесно да си ги набавяме отвън с изобилието от хранителни добавки, които се предлагат в аптечната мрежа. 
Най-полезната им функция е, че балансират чревната флора и нормализират нивата на киселинност в стомаха (pH). Така усвояването на хранителните вещества от организма става по-бързо и по-лесно, дори при по-обилно хранене. Освен това подобряват устойчивостта на стомаха и поддържат функцията на целия стомашно-чревен тракт. Предпазват черния дроб от натоварване, особено по време на празници, и се борят успешно с лошия холестерол. Не на последно място подтискат гнилостните процеси в стомаха и червата, намаляват жлъчните продукти и на практика предпазват организма от интоксикация.  
Докато вършат своята полезна дейност за организма, пробиотиците го снабдяват също с много витамини, микроелементи, органични киселини и аминокиселини от своята обмяна. Те играят важна роля, защото възстановяват функциите на важни ензимни системи в тялото. Такава функция е, например, синтезът на хормоните инсулин, L-тироксин и др. от индокринната система. А те, както знаем, играят важна роля за процесите на хранене, обмяната на веществата, регулирането на теглото и прочие. 

Разбира се, няма как да разчитаме само на добрите бактерии да ни спасят от преяждането по празниците. Съветът на специалистите е да консумираме разумно и да внимаваме с количествата. Пробиотиците помагат, но само на този, който се отнася с нужните грижа и внимание към собствения си организъм. 

Прекрасни и вкусни празници от целия екип на „Здравен портал“!