178
Човешкият организъм е „универсален боец“ срещу заболяванията. Природата щедро го е дарила с най-добрите защитни сили в лицето на личния имунитет, за да ни пази от всички болестотворни вируси и бактери.
Имунната система започва да работи още в първите часове след раждането и не спира да се осъвършенства до края на живота ни. Ето защо колкото повече се грижим за нея, толкова по-добре и тя самата защитава нашето здраве.
Имунитетът е сложна система от биологични процеси, в които участват доста органи и клетки в тялото. Тяхната цел е да изградят съпротивителните сили на организма. Например, тимусът и костния мозък произвеждат левкоцитите (белите кръвни клетки), които сигнализират за възпаления навсякъде в тялото. Кожата и лигавиците в устата и дихателните пътища на свой ред са „обучени“ да секретират, когато засекат патогени. Кихането и кашлянето сами по себе си не са симптоми на грип, а най-обикновен рефлекс, командван от мозъка, за изхвърляне на „дразнители“. При нужда се активират и редица ензими, химически съединения и телесни киселини, които също пречат на опасни микроорганизми да проникнат в тялото.
Най-голямото предимство на имунитета е, че в действителност той се състои от две взаимно допълващи се системи – вродена и придобита. Именно тяхното перфектно взаимодействие създава онази защита, която ни позволява да се наречем „здрави“.
ВРОДЕН ИМУНИТЕТ
Това е имунитетът, с който се раждаме. Нарича се още наследствен, защото пренася всички родови белези на поколенията преди нас. Тоест, ако родителите ни трудно са хващали настинки и грип, почти сигурно е, че и ние няма често да се разболяваме. И обратното – ако лесно вдигаме висока температура, със сигурност сме наследили свръхреактивността на организма от бабите и дядовците си.
Винаги когато здравето ни е в опасност, първи за това сигнализират левкоцитите в кръвта. Чрез кръвообръщението те проникват навсякъде в тялото, а повишените им стойности са ясно доказателство за наличие на възпаление или инфекция. Ето защо едно от първите изследвания, които докторите назначават преди да предпишат терапия, е пълната кръвна картина. Обикновено я комбинират и с тестове на секрети и урина, които издават истинските причинители на проблема.
Вродената имунна система реагира бързо и лесно разпознава по-голямата част от болестотворните организми. Недостатъкът й е, че се активизира само за определен период от време и не винаги успява да се пребори с патоганите. Типичен пример са инфекциите – ако симптомите отшумят в рамките на седмица, значи организмът се е справил. В противен случай болестта надделява и следващата ни стъпка е да се обърнем към лекар.
ПРИДОБИТ ИМУНИТЕТ
Това е второто ниво на защита, което се активира, когато вродената имунна система е безсилна. Този имунитет се нарича придобит, защото се „обучава“ допълнително през целия ни живот. Освен това е тясно специализиран да разпознава и атакува точно определени патогени.
Изграждането на този имунитет започва веднага след раждането с поставянето на първите задължителни ваксини. Те запознават организма с едни от най-опасните вируси и бактерии, които причиняват доста сериозни заболявания, като тубелкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б, морбили, рубеола, паротит, различни пневмококови инфекции и други. Освен тях съвременната медицина предлага и препоръчителни ваксини за защита срещу редица инфекции с грипни, менингококови, рота-, корона-, папилома- (HPV) и прочие вируси.
Придобитият имунитет е пословичен със своята „имунологична памет“, защото запомня всеки досег с неизвестни патогени. При следваща среща организмът не само безпогрешно разпознава „нападателите“, но знае и как да ги унищожи, активирайки своя придобит имунен отговор. Това е причината някои вируси (като този на варицелата) да ни разболяват само веднъж през живота.
КОГАТО СИСТЕМАТА СЕ ОБЪРНЕ СРЕЩУ НАС ...
Да, човешкият имунитет не е съвършен и понякога (макар и рядко) се „заблуждава“ за истинските врагове. Случаите, в които припознава действащи клетки от тяло като вредители и започва да ги унищожава, се наричат автоимунни заболявания. Такива са множествената склероза, невродермитът, псориазисът, различни ревматични болести и други. При тях имунитетът работи съвършено погрешно, създавайки проблеми, които в повечето случаи нямат решение.
Лечението на подобни състояния се състои от поддържащи терапии, които подтискат имунната система и я правят по-слаба. По този начин намаляват „атаките“ към собствените тъкани и клетки, като облекчават симптомите на съответното заболяване. Негативният ефект е, че това прави хората с автоимунни заболявания много податливи на всякакъв вид инфекции, които във всеки един момент могат да влошат състоянието им.
За съжаление България не води регистър и не разполага с официална статистика за броя на хората с автоимунни заболявания. Малко се знае също за причините, които ги „отключват“. Специалистите твърдят, че в известна степен роля играе наслествеността, но до момента липсват категорични доказателства. Затова съветът на докторите е да водим здравословен начин на живот, да се храним правилно и да не спираме да се грижим за имунитета.
Имунната система работи ежедневно - 24 часа, 7 дни в седмицата, но в повечето случаи ние не разбираме това. Когато защитата на организма е добра, тя унищожава патогените „още на входа“. Усетим ли симптоми, значи сме подложени на атака и тялото е мобилизирало всичките си сили, за да се пребори с нашествениците. Разболеем ли се тежко, това вече е ясен сигнал, че организмът не може да се справи сам и има нужда от подкрепата на още един експерт по борба със заболяванията – личният лекар или специализираният доктор.
Вслушвайте се в тялото си, грижете се за имунната система и винаги ще се радвате на крепко здраве.
