Знаете ли, че йодът е най-тежкият елемент, от който се нуждае организмът ни, но един от малкото, които не можем да пием за профилактика? Природата предлага естествени източници на йод в оптимални за тялото количества и концентрации, но в аптеката ще откриете само йодни съединения, разтвори, мазила и хранителни добавки. Кога и как се прилага антисептикът и защо не е препоръчително да си го купувате без лекарска консултация, ще разберете в следващите редове.
Йодът е химичен елемент от групата на стабилните халогени (заедно с флуор, хром и бром) и представлява сиво-черно кристално вещество с метален блясък. Има свойството да се топи на 114°C, но започва да кипи чак при 183°C, образувайки виолетов газ, на който дължи и името си. То идва от гръцката дума „виолетов“, а кръсник на химичния елемент през далечната 1813 г. е френският химик и физик Луи Жозеф Гей-Люсак.
Йод и химия
По своята същност йодът е силен окислител и често се използва за катализатор на различни химични реакции. Слабо разтворим е във вода, затова за понижаване на концентрацията му се използват различни алкохоли и амини. Резултатът е познатият ни течен разтвор с наситено-кафяв цвят, който се използва за дезинфекция при наранявания и хирурични операции.
Днес йодът намира приложение основно в медицината, хранителната промишленост и аналитичната химия, като:
- катализатор в производството на оцетна киселина и някои полимери
- основен елемент за доказване наличието на амоняк, амониеви йони и нишесте
- нетоксичен препарат за рентгеноконтраст в рентгенологията
- елемент в състава на проявителите във фотографията
- активна съставка в стабилизатори, бои, оцветители, пигменти, фармацемтични и санитарни продукти
Освен всичко йодът често се използва в борбата със смога и градушките, а също така за предизвикването на валежи. Все още се прилага и за откриване на фалшиви банкноти, отпечатани върху хартия, съдържаща нишесте (целулоза).
Йод в природата
Йодът е важен елемент в природата, който се съдържа в малки количества във водата, въздуха, почвата и почти всички живи организми, от растенията до бозайниците. За съжаление тялото не може да произвежда този елемент самостоятелно, затова е важно да си го набавя допълнително чрез храната, водата и въздуха.
Най-големият естествен източник на йод са моретата, океаните и техните обитатели. Рибите, мидите, водораслите и останалите водни животни образуват йод в телата си. А тъй като неговите соли са лесно разтворими във вода, солените водни басейни също се насищат с йодни съединения.
На сушата йодът прониква в почвата чрез подпочвените води, затова концентрацията му в плодовете, зеленчуците и животинските продукти (месо, мляко, яйца и др.) е пряко зависима от района, в който те виреят. Храните, отглеждани близо до морета и океани, обикновено са богати на йод, за разлика от тези в планините и големите равнини.
Йодът може да се приема и чрез въздуха чрез вдишване на естествените йодни изпарения, характерни за крайбрежията на солените водни басейни.
В храната елементът рядко се среща в чист вид и присъства главно под формата на соли - натриеви и калиеви соли, неорганичен йод, йодат и йодид. А най-лесният и популярен начин за попълване на дневните нужди от йод е използването на йодирана сол.
Йод в медицината
Елементът е истинско богатство, заради силното му антибактериално действие, дори в малки концентрации. Специфичният му начин на действие е неизвестен, но се предполага, че уврежда жизненоважни клетъчни елементи на вирусите и бактериите, което бързо ги убива, защото предизвиква клетъчен разпад. Ето защо йодните разтвори широко се използват в хирургията за дезинфекция преди и след операции и хирургични минапулации.
В хуманната медицина йодът влиза в състава на различни препарати за третиране на рани или терапия на кожни увреждания, но никога в чист вид. Използват се солни и спиртни разтвори (например, калиев йодид, повидон-йод и др.), чиято концентрация не надвишава 5-10% на 100 мл. Това се равнява на едва 5-10 милиграма разтвор, в чиито състав чистият йод е в съвсем ниска концентрация. Дори с него обаче не бива да се злоупотребява, защото при по-продължителна употреба, може да увреди тъканите, особено лигавиците.
Обикновено йодните разтвори се влагат в кремове, угвенти и мас, а популярната кафява течност е за дезинфекция на повърхностни рани. Всички продукти са предназначени за външна употреба и в никакъв случай не бива да се пият, защото могат да причинят изгаряне на хранопровода. При поглъщане могат да се наблюдават и други неприятни странични ефекти, сред които диария, гадене, повръщане, зачервяване на кожата, дори сърцебиене.
В аптечната мрежа могат да се открият и хранителни добавки под формата на хапчета и капки, но те нямат терапевтични свойства. Съдържат комбинация от йонни соли и минерали, подобни на обикновената йодирана сол, а целта им е да поддържат йодния баланс в организма.
Йод и щитовидна жлеза
Истината е, че нито един жив организъм в природата, включително и човекът, не може да се развива правилно без наличието на йод. Това е така, защото елементът поддържа синтеза на най-важните хормони в тялото - тироксин и трийодтиронин. Те са известни повече, като „хормони на растежа“ и се произвеждат в щитовидната жлеза. Ето защо тя е пряко зависима от количествата йод в организма.
Ако в тялото ви има достатъчно йод, то щитовидната жлеза ще произвежда достатъчно от хормоните на растежа. Ако обаче настъпи дефицит, то има опасност от развиването на състояние, наречено уголемяване на щитовидната жлеза или хипотиреоидизъм. Много хора наричат състоянието „гуша“, тъй като щитовидната жлеза е разположена в непосредствена близост до гърлото и нейното увеличаване на практика води до издуване на гушата – симптом, типичен за пациентите с йоден дефицит.
По-сериозният проблем е, че нарушената функция на щитовидната жлеза води след себе си проблеми за целия организъм. Недостигът на тироиден хормон повлиява функциите на сърцето, мозъка и мускулите, но е изключително опасен по време на бремеността и кърменето. В такива ситуации може да се наблюдава забавяне в развитието на плода, а след раждането да се проявят умствени и неврологични увреждания при детето. Счита се, че недостигът на йод е отговорен за възникването на много голяма част от мозъчните увреждания в световен мащаб.
Сред основните симптоми на йоден дефицит в тялото са:
- Издута гуша, заради уголемените размери на щитовидната жлеза
- Повишаване на теглото, което не се влияе от диети и спорт, защото щитовидната жлеза не може да контролира метаболизма
- Слабост и умора, които не изчезват след сън и почивка
- Суха, лющеща се кожа
- Косопад
- Засилено усещане за студ/хладина
Към този списък в по-редки случаи се добавят още промени с паметта и сърдечния ритъм. При жените може да се измени или изцяло да изчезне месечният цикъл.
Йод и радиация
От всички 37 известни изотопа (т.е. разновидности) на йода, само един се среща в природата – йод-127 (127I). Другите са радиоактивни, получават се основно по синтетичен път, разпадат се сравнително бързо (в рамките на часове или няколко дни) и при този процес излъчват гама-лъчи и други елементарни частици. Но те не винаги са опасни за здравето. Например, заради своето специфично излъчване, йод-123 се използва за диагностика в компютърната томография, а йод-125 намира приложение в лъчетерапията за лечение на редица ракови заболявания, включително мозъчни тумори. Други изотопи пък се използват в радиофармацевтиката, като контрастни вещества или активни съставки на инфузионни разтвори.
Сред вредните за организма разновидности на йода е йод-131, тъй като той се образува в следствие на радиоактивно замърсяване. Изключително опасен е, защото се натрупва в организма, причинява тежки увреждания на щитовидната жлеза и се счита, че води дори до рак.
За съжаление, щитовидната жлеза не прави разлика между изотопите на йода и има свойството не само да концентрира целия погълнат йод, но и да го задържа за по-дълъг период. За да не се случва това по време на рентгенови снимки, тялото и особено областта на гърлото задължително се покриват със специална оловна престилка, която поглъща лъчението. При радиоактивно замърсяване на въздуха, водата или храната обаче това е невъзможно. Тогава единственият начин за защита на щитовидната жлеза е приемането на големи количества стабилен йод-127 в рамките на 10 до 24 часа преди тялото да се сблъска с радиацията. По този начин щитовидната жлеза предварително се насища с нерадиоактивен йод и това блокира поглъщането на допълнителни количества от радиоактивния йод-131. Това става чрез приемането на хапчета калиев йодид, в които концентрацията на йодни йони е съобразена с нуждите на организма при радиационна заплаха.
Добре е също да се знае, че тези медикаменти се изписват само по предназначение и от специални лица. „Таблетната форма на йода не се предлага в аптеките. Отговорността за осигуряването, съхраняването и раздаването на таблетките калиев йодид при радиационна авария е възложена на МВР. Във въпросните таблетки има определено количество йод, което се прилага 24 часа преди появата на радиационен облак и до 2 часа след появата му“, уточни в ефира на bTV Radio магистър-фармацевтът Йордан Павлов, управител на Аптека SUBRA - Bulgaria Mall, гр. София. В предаването „Важното, казано на глас“ той коментира завишеното търсене на йодни продукти в аптеките, заради рисковете от радиационно замърсяване в следствие на войната в Украйна. С цялото интервю можте да се запознаете ТУК.
Министерство на здравеопазването допълва
Йодните таблетки предпазват само щитовидната жлеза от попадане на радиоактивен йод в нея, но не защитават от други радиоактивни вещества, които могат да бъдат отделени при ядрена или радиационна авария, допълват от Министерството на здравеопазването.
Един грам стабилен йод е максималното количество, което е допустимо да приеме човек в продължение на 10 дни при провеждане на йодна профилактика. Таблетки се вземат след консултация с лекар при заболявания като нарушение на функциите на щитовидната жлеза, бронхиална астма, бъбречна недостатъчност, имунна недостстъчност. Децата под 1-годишна възраст, бременните жени, кърмачките и хората, страдащи от нарушение на функциите на щитовидната жлеза трябва да вземат йодните таблетки под лекарски контрол.