149
ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ПОСТ - ЗДРАВЕ ЗА ДУХА И ТЯЛОТО
Няколко пъти годишно тялото ни се нуждае от пречистване, за да изхвърли токсините и да съхрани здравето и енергията си. Това се постига сравнително лесно с по-лека диета и ограничаване на вредните храни. Не става дума за тежко гладуване, а за въздържане от мазни меса, тестени изделия и захар.
Ако ви е трудно да спазвате диети или да съставите сами пречистващ режим, можете да се възползвате от правилата за хранене по време на т. нар. Велик пост (това е Великденският пост). Каноните го определят, като най-тежкият пост за православните християни, но специалистите по диететика позволяват той да бъде пригоден индивидуално към всеки човек. Не сте длъжни да спазвате стриктно, но колкото сте по-сериозни, толкова повече ще бъдат и ползите за организма.
КАНОНЪТ
Великденските пости през 2021 г. започват в понеделник, 15 март, след Сирни Заговезни и продължават до 2 май, когато отбелязваме Възнесение Господне (Възкресението на Иисус Христос). За православните християни строгият пост започва седмица по-рано, на 7 март, с изключване на всички меса от менюто. Това се случва винаги в неделя, а денят е известен като Месни Заговезни. На следващата неделя - Сирни Заговезни, е последният ден, в който може да се консумират яйца и млечни продукти.
Съвременните привърженици на здравословното хранене казват, че Великденският пост всъщност е „вегански“ пост, защото позволява консумацията само на растителна храна. От менюто се изключват всички продукти с животински произход, включително и животинските мазнини. Единствената разлика с диетата на веганите са безгръбначните животни, като миди, охлюви, октоподи и прочие, които според канона се считат за постна храна. Разрешено е също да се пие вино, но в ограничени количества и само през уикенда.
Дните, в които се пази строг пост, са понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица (26.03. – 02.05.), както и първите пет дни от седмицата, в която започва Великденският пост (15.03. – 19.03.). Най-строг е постът на Разпети петък (30.04.), когато не се яде и не се консумира абсолютно нищо.
ХРАНАТА
Не си представяйте, че ще умрете от глад по време на Великденския пост. Да, ще наблегнете на растителната храна, но със сигурност ще се учудите какво разнообразие предлага природата.
Плодове и зеленчуци без ограничения – избирайте свободно според личните ви предпочитания, без да се съобразявате с калориите или количеството на въглехидрати
Соеви и растителни продукти – в това число и „вегански“ млечни продукти. Такива са, например, кокосовото и бадемовото мляко, соевото сирене, има включително и соеви колбаси.
Хляб, тестени и макаронени изделия – но само пълнозърнести или от житни култури, без съдържание на мляко, яйца и животински мазнини (следете внимателно описанията на опаковките)
Бобови растения - боб, ориз, грах, леща, жито, нахут
Ядки – всякакъв вид, сурови или печени
Риба и безгръбначни – миди, охлюви, октоподи и прочие, единствено в разрешените дни
ПОЛЗИТЕ
Приемането на еднородна храна за дълъг период от време позволява на организма да идентифицира и изхвърли от тялото всички натрупани и ненужни за функционирането му елементи. На първо място „изхвърчат“ токсините, които нарушават и забавят редица метаболитни процеси. Организмът се пречиства на клетъчно ниво и унищожава всички слаби и дефектни клетки, виновни за много заболявания.
По-видимият ефект, който няма как да не почувствате, е приливът на енергия. Процесът е съвсем естествен, защото биосинтезът на организма се усилва, а благодарение на пречистването, всички полезни вещества, витамини и минерали от храната се абсорбират по-лесно, по-бързо и в по-голямо количество. В резултат се чувствате, като „нов човек“, защото всички останали процеси в тялото също се променят с положителен знак:
- По-здрав и качествен сън.
- По-добра обмяна на веществата и по-бърз метаболизъм.
- По-силна памет.
- По-добър тонус на тялото и мускулите.
- По-ведро настроение и емоционално състояние.
- По-ниско телесно тегло и добра форма.
Разбира се, положителните ефекти ще бъдат на лице само при условие, че менюто ви е разнообразно и не се състои от пакетирани или полуготови храни, чипсове и царевични снаксове, газирани напитки с подсладители и обилно количество рафинирано брашно.
РИСКОВЕТЕ
Специалистите имат забележки към изключването на всякакви протеини от менюто по време на пости, тъй като те са основен градивен елемент в тялото и играят важна роля за имунитета. Въпреки това се съгласяват, че недостигът може да бъде наваксан и с прием на подходяща високобелтъчна растителна храна. В противен случай липсата на достатъчно белтъчини в тялото може да доведе до дефицит на витамините А, D, Е.
Освен това, трябва да се има предвид, че месото и жълтъкът са основни източници на желязо. А когато този елемент се изчерпа, тялото изпада в анемия. Добрата новина е, че запасите в организма няма да свършат за 40 дни, дори при строг пост, но само при условие, че сте напълно здрави. Не си правете експерименти, ако имате придружаващи заболявания и личният ви лекар не препоръчва вегетарианско хранене.
Другият съвет на лекарите по диететика е да не прекалявате със солетите, ориза и картофите. Вярно е, че те засищат, но ако се храните само с това, гарантирано ще се сдобиете с неприятен запек. Проблеми с кожата, разслояване на ноктите, обилен косопад са други възможни последстивя от ограниченията в храненето.
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ
- Компенсирайте липсата на животински белтъчини с прием на бобови култури или зърнени храни.
- Яжте плодове и зеленчуци, богати на витамин С, защото той подобрява усвояването на желязо. Може да консумирате грах, карфиол, зеле, чушки, лук, киселец, коприва, цвекло, цитруси, ябълки и други.
- За да приемате достатъчно калций, яжте пълнозърнест хляб, спанак, коприва, ядки, сушени плодове и боб.
- За да не се лишавате от витамини от група В, яжте повече зърнени храни.
- Пийте достатъчно вода.
- Всеки ден се хранете разнообразно.
Специалистите препоръчват от пости да се въздържат децата, бременните жени и хората със слаба имунна система. За всички останали постенето не крие рискове, а носи само ползи – не само за духа, но и за тялото.
