287
Съдържание
Сърдечният инфаркт често изглежда внезапен, но тялото ни обикновено подава сигнали предварително. Ако научим как да разпознаваме ранните симптоми, можем да спасим не само собствения си живот, но и този на близък човек. В тази статия ще разгледаме признаците на инфаркт, какво да направим при съмнение, кои фактори увеличават риска и как да реагираме адекватно.
Какво представлява инфарктът
Инфарктът, познат още като сърдечен удар, настъпва при внезапно прекъсване на кръвоснабдяването към част от сърдечния мускул (миокарда) - тъканта, която движи сърцето и осигурява изпомпването на кръв. Най-често причината е запушване на коронарна артерия от тромб, образуван върху атеросклеротична плака - твърдо и мазно натрупване по вътрешната стена на артериите, което стеснява кръвоносните съдове и затруднява преминаването на кръвния поток.
Когато достъпа на кислород до сърдечната тъкан се прекъсне, клетките започват да умират в рамките на минути. Затова бързата реакция е от ключово значение. Според Mayo Clinic всяка минута забавяне увеличава риска от трайно увреждане или фатален изход.
Въпреки че инфарктът е сериозно състояние, той не винаги означава летален изход. Много хора успяват да преживеят сърдечен удар, а шансовете за възстановяване зависят от бързата и правилна реакция в първите моменти.
Основни признаци за инфаркт
Макар инфарктът да настъпва внезапно, обикновено симптомите се развиват постепенно и не винаги включват остра болка. Те могат да се объркат с други състояния, което затруднява навременното разпознаване. Най-честите признаци на инфаркт включват:
Стягаща болка или натиск в гърдите – усещане за тежест, парене или притискане в центъра или лявата страна на гърдите, продължаващо повече от няколко минути.
Болка, разпространяваща се към ръката, рамото, шията, гърба или челюстта, обикновено от лявата страна.
Задух, който може да възникне с или без болка в гърдите.
Студена пот, гадене, замаяност или внезапна слабост.
Промяна в кръвното налягане и пулса – някои хора изпитват учестено или много слабо биене на сърцето.
Жените имат по-нетипични симптоми, като необяснима умора, гадене или болка в гърба. Именно тези ранни симптоми на инфаркт често остават неразпознати, особено ако не са придружени от болка в гърдите.
Важно е да отбележим, че симптоми за предстоящ инфаркт могат да се появят дни преди инфаркт, като лесна умора, необяснимо безпокойство, проблеми със съня или храносмилането. Според Mayo Clinic, ранното разпознаване на признаците значително увеличава шансовете за благоприятен изход. Затова е важно да обръщате внимание на тялото си и да не отлагате консултация с лекар при появата на тревожни сигнали.
Какво да направите при съмнение за инфаркт
Ако някой около вас покаже признаци на инфаркт, действайте незабавно:
Повикайте Спешна помощ на тел. 112, без никакво отлагане. Всяка минута забавяне увеличава риска от трайни увреждания или фатален изход.
Осигурете спокойствие на човека – помогнете му да седне удобно и да се облегне, като говорите спокойно и уверено, за да намалите стреса му.
Дайте една таблетка аспирин (150–300 mg), ако няма алергия или активно кървене/язва. Той забавя съсирването на кръвта и може да намали уврежданията на сърцето.
Ако имате възможност, измерете кръвното налягане и пулса – при инфаркт кръвното може да спадне рязко, а пулсът да е учестен или неправилен.
Не давайте храна или вода на пострадалия, за да не усложните състоянието му.
Не позволявайте на човека да шофира или да се движи много, за да не се изостри състоянието.
Не го оставяйте сам – ако дишането спре или сърцето спре да бие, започнете незабавно сърдечен масаж и изкуствено дишане, ако знаете как.
Ранната реакция значително повишава шансовете за оцеляване и по-леко възстановяване. Дори да се окаже, че симптомите са от друга причина, по-добре е да реагирате веднага, отколкото да рискувате.
Рискови фактори и превенция
Познаването на рисковите елементи дава възможност за предприемане на мерки, които намаляват вероятността от инфаркт. Най-важните фактори, влияещи върху сърдечното здраве, са:
Високо кръвно налягане - причинява натиск върху стените на артериите, което ги уврежда и увеличава риска от запушване.
Високи нива на холестерол - особено LDL („лошият“ холестерол), който води до натрупване на плаки по кръвоносните съдове.
Диабет тип 2 - повишената захар в кръвта ускорява увреждането на кръвоносните съдове и подкрепя развитието на атеросклероза.
Тютюнопушене - токсините в цигарите свиват кръвоносните съдове и увреждат стените им, повишавайки риска от тромбози.
Заседнал начин на живот - липсата на движение често води до наднормено тегло, което допълнително натоварва сърцето и метаболизма.
Наследственост - ако в семейството ви има случаи на инфаркт, рискът е по-висок и е важно да бъдете още по-внимателни.
Стрес и депресия - постоянният психически натиск може да повиши кръвното и да отключи опасни реакции в сърдечно-съдовата система.
Много от тези фактори могат да се контролират чрез промени в начина на живот. Превенцията включва редовна физическа активност - поне 30 минути умерено движение пет пъти седмично, както и здравословно хранене с акцент върху плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни, като се ограничават наситените мазнини, солта и захарта.
Контролът на кръвното налягане и нивата на холестерол също е важен и изисква редовни измервания и спазване на лекарските препоръки.
Отказът от тютюнопушенето, дори само за една година, значително намалява риска от инфаркт.
Управлението на стреса чрез техники като дълбоко дишане, разходки, йога или консултации със специалист също има съществено значение.
Започването с малки, устойчиви стъпки днес може да окаже огромно влияние върху здравето ви утре.
Кога да потърсите лекарска помощ
Потърсете незабавна медицинска помощ при първите съмнения за инфаркт – например внезапна болка или стягане в гърдите, затруднено дишане, силна умора или необичайна слабост. Обърнете внимание и при следните ситуации:
Симптоми, които се появяват дни преди инфаркт – като постоянна умора, безсъние или леко стягане в гърдите;
Повтарящ се дискомфорт в гърдите, особено при физическо натоварване или стрес;
Високо кръвно налягане, съпроводено с главоболие, замайване или гадене;
Учестен или неправилен пулс без видима причина.
Дори да не сте сигурни, по-добре е да реагирате навреме. Консултацията с кардиолог може да предотврати сериозни последици и да спаси живот.
Заключение
Инфарктът не е внезапна катастрофа, а често резултат от натрупани рискове и пренебрегнати сигнали. Познаването на симптомите и бързата реакция могат да се окажат решаващи за изхода от състоянието. Информираността, навременната помощ и разумната превенция са вашият най-добър щит срещу това сериозно сърдечно заболяване.
Грижата за сърцето започва с ежедневни избори – балансирано хранене, движение, контрол на кръвното и холестерола, както и способността да се вслушвате в тялото си.
Тази статия е с информационна цел и не замества професионален медицински съвет. При съмнение за топлинен удар потърсете медицинска помощ незабавно.
Често задавани въпроси
Как да различа инфаркт от паник атака?
При паник атака болката обикновено не се разпространява и не е съпроводена със студена пот. Инфарктът често има по-силна физическа изява и не минава за минути.
Каква е разликата между инфаркт и сърдечен арест?
Инфарктът е запушване на артерия, което води до недостиг на кислород в сърдечния мускул, докато при сърдечен арест сърцето спира да бие внезапно. Инфарктът може да предизвика сърдечен арест.
Може ли инфаркт да се случи без болка в гърдите?
Да. Особено при жените, диабетици и възрастни хора, симптомите може да са по-леки или различни – например само с умора или задух.
Какви стойности на кръвно и пулс са тревожни?
Кръвно налягане под 90/60 mmHg, съчетано с учестен или неравномерен пулс, може да е индикатор за спешно състояние. От друга страна, при острата фаза на инфаркт пациентът понякога може да има и високо кръвно налягане, което също изисква внимание. Важно е да се следи за нестабилност на кръвното налягане и пулса - значителни колебания или необичайни стойности могат да са знак за сериозен здравословен проблем и налагат незабавна медицинска оценка.
Как протича лечението при инфаркт?
Първо се поставя диагноза чрез ЕКГ и кръвни тестове. След това се прилага лечение за възстановяване на кръвотока – чрез лекарства, стент или операция. Последващата терапия включва медикаменти и промени в начина на живот.
