1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

МИГ за деца 20 mg/ml перорална суспензия MIG for Children 20 mg/ml oral suspension

2.КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

1 ml суспензия съдържа 20 mg ибупрофен (ibuprofen). Помощни вещества с известно действие

1 ml перорална суспензия съдържа 500 mg течен малтитол и 3,7 mg натрий.

За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.

3.ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Перорална суспензия

бяла до почти бяла вискозна суспензия

4.КЛИНИЧНИ ДАННИ

1. Терапевтични показания

За краткосрочно симптоматично лечение на

• висока температура
• лека до умеренo силна болка

МИГ за деца e показан за деца с тегло от 5 kg (на възраст 6 месеца) до 29 kg тегло ( на възраст 9 години).

4.2Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Дозата е в съответствие с посочената по-долу таблица. При деца, МИГ за деца се дозира в зависимост от телесното тегло или възрастта, по принцип от 7 до 10 mg/kg телесно тегло като еднократна доза до максимално 30 mg/kg телесно тегло като обща дневна доза.

Интервалът между отделните дози е в съответствие със симптомите и максималната дневна доза. Не трябва да бъде под 6 часа. Не трябва да се превишава препоръчаната доза.

За перорално приложение.

Само за краткосрочно приложение.

Ако употребата на този лекарствен продукт се налага за повече от 3 дни или ако симптомите се влошават, трябва да се консултира с лекар.

Нежеланите реакции могат да се минимизират, като за контрол на симптомите се прилага най-ниската ефективна доза за най-кратко време (вж. т. 4.4).

Специални групи пациенти

Бъбречно увреждане (вж. т. 4.4 и 5.2):

Не се изисква намаление на дозата при пациенти с леко до умерено увреждане на бъбречната функция (за пациенти с тежка бъбречна недостатъчност, вж. т. 4.3).

Чернодробна недостатъчност (вж. т. 4.4 и 5.2):

Не се изисква намаление на дозата при пациенти с леко до умерено увреждане на чернодробната функция (за пациенти с тежка чернодробна дисфункция, вж. т. 4.3).

Педиатрична популация:

МИГ за деца не се препоръчва за употреба при кърмачета под 6 месеца или под 5 kg.

Начин на приложение

МИГ за деца се приема по време или след хранене.

За пациенти с чувствителен стомах се препоръчва МИГ за деца да се приема по време на хранене.

Разклати преди употреба. За точно дозиране, в опаковката е приложена дозираща спринцовка (разграфена на по половин милилитър до 5 ml).

4.3Противопоказания

МИГ за деца е противопоказан при пациенти с:

-    свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1;

• анамнеза за бронхоспазъм, астма, ринит, ангиоедем или уртикария, свързани с прием на ацетилсалицилова киселина или други нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС);
• неизяснени нарушения в кръвообразуването;
• активна или анамнеза за рецидивираща пептична язва/кръвоизлив (два или повече отделни епизода на доказана язва или кръвоизлив);
• анамнеза за стомашно-чревен кръвоизлив или перфорация, свързани с предшестващо лечение с НСПВС;
• мозъчно-съдов или друг активен кръвоизлив;
• тежка чернодробна или бъбречна недостатъчност;
• тежка сърдечна недостатъчност (Клас IV по NYHA);
• тежка дехидратация (причинена от повръщане, диария или недостатъчен прием на течности);
• бременност в последния триместър (вж. т. 4.6).

4.4Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Нежеланите реакции могат да се минимизират, ако за контрол на симптомите се прилага най- ниската ефективна доза за най-кратко време (вж. т. 4.2 и т. 4.8).

Стомашно-чревна безопасност

Трябва да се избягва едновременното приложение на МИГ за деца с НСПВС, включително и циклооксигеназа-2 селективни инхибитори.

Старческа възраст

Пациентите в старческа възраст проявяват повишена честота на нежелани реакции към

НСПВС, особено стомашно-чревен кръвоизлив и перфорация, които могат да са фатални (вж. т. 4.2).

Стомашно-чревен кръвоизлив, язва и перфорация:

Стомашно-чревен кръвоизлив, язва или перфорация, които могат да са фатални, са съобщавани при приложение на всички НСПВС по всяко време на лечението, с или без предупредителни

симптоми или предшестваща анамнеза за тежки стомашно-чревни инциденти.

Рискът от стомашно-чревен кръвоизлив, язва или перфорация е по-висок при увеличение на

дозите на НСПВС, при пациенти с анамнеза за язва, особено ако е усложнена с кръвоизлив или перфорация (вж. т. 4.3) и в старческа възраст. Тези пациенти трябва да започнат лечението с възможно най-ниската доза. При тези пациенти, както и при пациенти, при които се налага

едновременно приложение на ниски дози ацетилсалицилова киселина или други лекарства, които увеличават стомашно-чревния риск, трябва да се има предвид комбинирано лечение с

протективни агенти (напр. мизопростол или инхибитори на протонната помпа) (вж. по-долу и т. 4.5).

Пациенти с анамнеза за стомашно-чревна токсичност, особено в старческа възраст, трябва да съобщават всички необичайни коремни симптоми (най-вече стомашно-чревен кръвоизлив) особено в началните стадии на лечението.

Препоръчва се внимание при пациенти, които получават съпътстващо лечение, което може да увеличи риска от язва и кръвоизлив, като перорални кортикостероиди, антикоагуланти, като варфарин, селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина или

антитромботични вещества, като ацетилсалицилова киселина (вж. т. 4.5).

При поява на стомашно-чревен кръвоизлив или язва при пациенти, приемащи МИГ за деца, лечението трябва да бъде преустановено.

НСПВС трябва да се прилагат с внимание при пациенти с анамнеза за стомашно-чревни заболявания (улцерозен колит, болест на Крон), тъй като тези състояния могат да се обострят (вж. 4.8).

Сърдечно-съдови и мозъчно-съдови ефекти

Необходимо е внимание (консултация с лекар или фармацевт) преди започване на лечението при пациенти с анамнеза за хипертония и/или сърдечна недостатъчност, тъй като във връзка с лечение с НСПВС са съобщавани задръжка на течности, хипертония и отоци.

Клинични проучвания показват, че употребата на ибупрофен, особени във високи дози (2400 mg/ден) може да се свърже със леко повишен риск за артериални тромботични инциденти (например миокарден инфаркт или инсулт). Като цяло, епидемиологични проучвания не

показват, че ниски дози ибупрофен (напр. £ 1200 mg/ден) се свързват с повишен риск от артериални тромботични инциденти.

Пациенти с неконтролирана хипертония, застойна сърдечна недостатъчност (NYHA II-III), установена исхемична болест на сърцето, периферна артериална болест и/или мозъчно-

съдова болест трябва да се лекуват с ибупрофен само след внимателно обмисляне и високите дози (2400 mg/ден) трябва да се избягват.

Изисква се да се обмисли внимателно също така и започването на дългосрочно лечение на пациенти с рискови фактори за сърдечносъдови инциденти (т.е. хипертония,

хипелипидемия, захарен диабет, тютюнопушене), особено при високи дози ибупрофен (2400 mg/ден).

Тежки кожни реакции

Тежки кожни реакции, някои от които фатални, включително ексфолиативен дерматит, синдром на Стивънс-Джонсън и токсична епидермална некролиза, са съобщавани много

рядко във връзка с приложението на НСПВС (вж. т. 4.8). Най-висок риск за проява на тези реакции при пациентите има рано в курса на лечението: началото на реакцията в повечето случаи е през първия месец от лечението. Съобщава се за остра генерализирана

екзантематозна пустулоза (acute generalised exanthematous pustulosis, AGEP) във връзка с продукти, съдържащи ибупрофен. Приемът на МИГ за деца трябва да бъде преустановен при първата проява на кожен обрив, лигавични лезии или всеки друг признак на

свръхчувствителност.

По изключение, варицела може да е в основата на сериозни инфекциозни усложнения на кожата и меките тъкани. Към този момент не може да се изключи ролята на НСПВС за

влошаване на тези инфекции. Ето защо е препоръчително да се избягва употребата на МИГ за деца в случаи на варицела.

Други забележки

МИГ за деца трябва да се прилага само след строга преценка на съотношението полза/риск:

• при системен лупус еритематодес (СЛЕ) и смесена съединителнотъканна болест – повишен риск от асептичен менингит (вж. т. 4.8);
• вродени нарушения на метаболизма на порфирините (напр. остра интермитентна порфирия).

Особено внимателно проследяване от лекар се изисква:

• при нарушена бъбречна функция (тъй като остро влошаване на бъбречната функция може да настъпи при пациенти с предшестващо бъбречно заболяване);
• при дехидратация (има риск от бъбречно увреждане при дехидратирани деца и юноши);
• при чернодробна дисфункция;
• веднага след големи хирургични процедури;
• при пациенти, които страдат от сенна хрема, назални полипи, хроничен оток на носната лигавица или хронични обструктивни респираторни заболявания, тъй като при тях е налице повишен риск от алергични реакции. Те могат да се проявят като астматични пристъпи (т. нар. аналгетична астма), едем на Квинке или уртикария;
• при пациенти, които реагират алергично към други вещества, тъй като при тях е налице повишен риск от реакции на свръхчувствителност при употребата на МИГ за деца.

Тежки остри реакции на свръхчувствителност (напр. анафилактичен шок) са наблюдавани много рядко. При първите признаци на реакция на свръхчувствителност след прием/приложение на МИГ за деца, лечението трябва да се спре. В съответствие със

симптомите трябва да се предприемат медицински мерки от специализиран персонал.

Дихателни нарушения: изисква се внимание, когато МИГ за деца се приема от пациенти, които страдат или имат анамнеза за бронхиална астма, тъй като е докладвано, че НСПВС усилват

бронхоспазъма при тези пациенти.

Ибупрофен, активното вещество на МИГ за деца, може временно да инхибира тромбоцитната функция (тромбоцитната агрегация). Ето защо пациенти с нарушено кръвосъсирване трябва внимателно да се проследяват.

При продължително приложение на МИГ за деца се изисква редовно проследяване на чернодробните стойности, бъбречната функция и кръвната картина.

Продължителното приложение на всякакъв вид болкоуспокояващо за главоболие може да доведе до неговото влошаване. Ако това се случи или се подозира, се налага консултация с

лекар и преустановяване на лечението. Диагнозата главоболие вследствие на предозиране на лекарства трябва да се има предвид при пациенти, които често или всеки ден имат главоболие, въпреки (или поради) редовната употреба на лекарства за главоболие.

Най-общо редовното приложение на болкоуспокояващи, особено на комбинация от няколко

болкоуспокояващи активни вещества, може да доведе до персистиращо бъбречно увреждане с риск от бъбречна недостатъчност (аналгетична нефропатия).

При едновременното приложение на алкохол с НСПВС, нежеланите реакции, свързани с активното вещество, особено по отношение на стомашно-чревния тракт или централната нервна система, могат да се засилят.

НСПВС могат да маскират симптомите на инфекция и висока температура. По отношение на фертилитета на жените, виж т. 4.6.

Този лекарствен продукт съдържа течен малтитол. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към фруктоза не трябва да приемат това лекарство.

Този лекарствен продукт съдържа 3,7 ml натрий на милилитър. Да се има предвид при пациенти на диета с контролирани нива на натрий.

4.5Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Ибупрофен (подобно на другите НСПВС), трябва да се прилага с внимание със следните лекарствени вещества:

Други НСПВС, включително салицилати

Едновременното приложение на няколко НСПВС може да увеличи риска от стомашно-чревни язви и кръвоизливи поради синергичен ефект. Ето защо трябва да се избягва едновременното приложение на ибупрофен с други НСПВС (вж. т. 4.4).

Дигоксин, фенитоин, литий

Едновременното приложение на МИГ за деца с дигоксин, фенитоин и литий може да увеличи серумните нива на тези лекарствени продукти. При правилно приложение (максимално 3 дни) по принцип не се налага проследяването на серумните нива на лития, дигоксина и фенитоина.

Диуретици, АСЕ-инхибитори, бетарецепторни блокери и ангиотензин-II-антагонисти НСПВС могат да намалят ефекта на диуретиците и на други антихипертензивни лекарства.

При някои пациенти с компрометирана бъбречна функция (напр. дехидратирани пациенти или пациенти в старческа възраст с компрометирана бъбречна функция), едновременното приложение на АСЕ-инхибитори, бетарецепторни блокери или ангиотензин-II-антагонисти и агенти, които инхибират циклооксигеназата, може да доведе до допълнително увреждане на

бъбречната функция, включително вероятна остра бъбречна недостатъчност, която обикновено е обратима. Ето защо комбинацията трябва да се прилага с внимание, особено в старческа възраст. Пациентите трябва да бъдат достатъчно хидратирани и трябва да се има в предвид проследяване на бъбречната функция след започване на комбинираното лечение и периодично след това.

Едновременното приложение на МИГ за деца и калий-съхраняващи диуретици може да доведе до хиперкалиемия.

Кортикостероиди

Повишен риск от стомашно-чревна язва и кръвоизлив (вж. т. 4.4).

Антитромбоцитни вещества и селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs)

Повишен риск от стомашно-чревен кръвоизлив (вж. т. 4.4).

Ацетилсалицилова киселина

Едновременното приложение на ибупрофен и ацетилсалицилова киселина като цяло не се препоръчва поради възможността за повишаване на нежеланите ефекти.

Експерименталните данни показват, че ибупрофен може конкурентно да инхибира ефекта на ниски дози ацетилсалицилова киселина върху тромбоцитната агрегация, когато се прилагат едновременно. Въпреки че има неясноти относно екстраполацията на тези данни към

клиничните случаи, възможността редовната, дългосрочна употреба на ибупрофен да намали кардиопротективния ефект на ниски дози ацетилсалицилова киселина не може да се изключи.

Счита се, че няма голяма вероятност случайната употреба на ибупрофен да доведе до клинично значим ефект (виж точка 5.1).

Метотрексат

Приложението на МИГ за деца 24 часа преди или след приложението на метотрексат може да доведе до повишени концентрации на метотрексат и до усилване на токсичния му ефект.

Циклоспорин

Рискът от увреждане на бъбреците от циклоспорин може да се увеличи при едновременно приложение на някои нестероидни противовъзпалителни лекарства. Този ефект не може да се изключи също и при комбинацията на циклоспорин с ибупрофен.

Антикоагуланти

НСПВС могат да усилят ефекта на антикоагулантите, като варфарин (вж. т. 4.4).

Сулфонилурейни

Клинични проучвания показват взаимодействия между нестероидни противовъзпалителни лекарства и антидиабетни лекарства (сулфонилурейни). Въпреки че до момента не са

съобщавани взаимодействия между ибупрофен и сулфонилурейни, при едновременното им приложение като предпазна мярка се препоръчва проследяване на стойностите на кръвната захар.

Такролимус

При едновременното приложение на двата лекарствени продукта се увеличава рискът от нефротоксичност.

Зидовудин

Има доказателства за повишен риск от хемартрози и хематоми при HIV-позитивни хемофилици, които приемат едновременно зидовудин и ибупрофен.

Пробенецид и сулфинпиразон

Лекарствени продукти, които съдържат пробенецид и сулфинпиразон, могат да забавят екскрецията на ибупрофен.

Хинолонови антибиотици

Данни при животни показват, че НСПВС могат да увеличат риска от припадъци, свързан с хинолонови антибиотици. Пациенти, приемащи НСПВС и хинолони могат да увеличат риска от поява на припадъци.

CYP2C9 инхибитори

Едновременното приложение на ибупрофен с инхибитори на CYP2C9 може да увеличи

експозицията към ибупрофен (субстрат на CYP2C9). В проучване с вориконазол и флуконазол

(CYP2C9 инхибитори) е демонстрирана повишена експозиция към S(+) -ибупрофен с около 80 до 100%. Трябва да се има предвид намаление на дозата на ибупрофен при едновременно приложение на мощни CYP2C9 инхибитори, особено ако се прилагат високи дози ибупрофен с вориконазол и флуконазол.

4.6Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Инхибирането на простагландиновата синтеза може да повлияе неблагоприятно бременността и/или ембрионалното/феталното развитие. Данни от епидемиологични проучвания показват повишен риск от спонтанни аборти и сърдечни малформации и гастросхизис след употребата на инхибитори на простагландиновата синтеза при ранна бременност. Счита се, че рискът се увеличава с дозата и продължителността на терапията.

При животни приложението на инхибитори на простагландиновата синтеза води до увеличени пре- и постимплантационни загуби и ембрио-фетален леталитет. Освен това е съобщена увеличена честота на различни малформации, включително сърдечносъдови, при животни, на които са прилагани инхибитори на простагландиновата синтеза по време на периода на органогенезата.

По време на първия и втория триместър на бременността, ибупрофен не трябва да се прилага, освен ако не е изключително наложително. Ако ибупрофен се приема от жени, които се опитват да забременеят или по време на първия и втория триместър на бременността, дозата трябва да е възможно най-ниската, а продължителността на лечение – възможно най-кратка.

По време на третия триместър на бременността, всички инхибитори на простагландиновата синтеза:

• могат да изложат плода на:
  • кардиопулмонална токсичност (с преждевременно затваряне на ductus arteriosus и белодробна хипертония);
  • бъбречна дисфункция, която може да прогресира до бъбречна недостатъчност и олигохидроамнион;
• могат да доведат при майката и плода в края на бременността до:
  • възможно увеличено време на кървене, противосъсирващ ефект, който може да настъпи дори и при много ниски дози;
  • потискане на маточните контракции, което води до забавено или удължено раждане.

Следователно ибупрофен е противопоказан по време на третия триместър на бременността. Кърмене

Ибупрофен и неговите метаболити преминават в малки количества в майчиното мляко. Тъй

като досега не са известни вредни последици при кърмачето, по принцип при краткосрочно приложение на ибупрофен в препоръчителните дози не се изисква преустановяване на

кърменето.

Фертилитет

Налични са данни, че лекарства, които инхибират циклооксигеназата/простагландиновата синтеза могат да нарушат фертилитета на жената чрез повлияване на овулацията. Това е обратимо при преустановяване на лечението.

4.7Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Тъй като при приложение на високи дози МИГ за деца може да се проявят нежелани реакции от страна на централната нервна система, като отпадналост и замаяност, в изолирани случаи

може да се наруши способността за реагиране и активно участие в уличното движение и работа с машини. Това важи в по-голяма степен при комбинация с алкохол.

4.8Нежелани лекарствени реакции

За оценка на нежеланите реакции като база се приема следната честота:

Много чести:                    ≥ 1/10;

Чести:                               ≥1/100 до < 1/10;

Нечести:                           ≥1/1 000 до < 1/100;

Редки:                               ≥1/10 000 до < 1/1 000;

Много редки:                   < 1/10 000;

С неизвестна честота:     честотата не може да се определи от наличните данни.

Списъкът от следните нежелани реакции обхваща всички нежелани реакции, които са известни при лечение с ибупрофен, включително и тези при приложение на високи дози за продължително време при пациенти с ревматизъм. Посочената честота се отнася за много редки съобщения, при краткосрочно приложение на дози до максимално 1200 mg ибупрофен за перорални дозови форми и максимално 1800 mg за супозитории.

Трябва да се има предвид, че следните нежелани реакции са дозо-зависими и варират при различните пациенти.

Най-често наблюдаваните нежелани реакции са стомашно-чревни по произход. Могат да възникнат пептични язви, перфорация или стомашно-чревен кръвоизлив, понякога фатален, особено при старческа възраст (вж. т. 4.4). След приложение са съобщавани гадене, повръщане, диария, флатуленция, запек, диспепсия, коремна болка, мелена, хематемеза, улцерозен

стоматит, екзацербация на колит и болест на Крон (вж. т. 4.4). По-рядко е наблюдаван гастрит. Рискът от проява на стомашно-чревен кръвоизлив зависи от приложената доза и продължителността на употреба.

Има съобщения за оток, хипертония и сърдечна недостатъчност във връзка с лечение с НСПВС.

Клинични проучвания показват, че употребата на ибупрофен, особено във високи дози (2400 mg/ден) може да се свърже с леко повишен риск от артериални тромботични инциденти (например миокарден инфаркт или инсулт) (вж. 4.4).

Инфекции и инфестации

Много редки: описана е екзацербация на инфекциозни възпаления (напр. развитие на некротизиращ фасциит) при приложението на нестероидни противовъзпалителни средства.

Това най-вероятно е свързано с механизма на действие на нестероидните противовъзпалителни средства.

При поява или влошаване на признаци на инфекция по време на приложение на МИГ за деца се препоръчва пациентът веднага да посети лекар. Трябва да се прецени дали това е показание за антиинфекциозна/антибиотична терапия.

Много редки: при приложение на ибупрофен са наблюдавани симптоми на асептичен менингит с вратна ригидност, главоболие, гадене, повръщане, висока температура и замъглено съзнание. Пациенти с автоимунни заболявания (СЛЕ, смесена съединително-тъканна болест) изглежда са предразположени.

Нарушения на кръвта и лимфната система

Много редки: нарушено кръвообразуване (анемия, левкопения, тромбоцитопения, панцитопения, агранулоцитоза).

Първите признаци могат да са повишена температура, възпалено гърло, повърхностни ранички в устата, грипоподобни оплаквания, силна отпадналост, кървене от носа и от кожата. В тези

случаи пациентът трябва да се посъветва веднага да спре лекарството и да избягва самолечение с аналгетици или антипиретици и да се консултира с лекар.

Кръвната картина трябва да се проследява редовно при продължително лечение. Нарушения на имунната система

Нечести: реакции на свръхчувствителност с кожен обрив и сърбеж, както и астматични

пристъпи (с възможно спадане на кръвното налягане).

Пациентът трябва да е инструктиран да уведоми веднага лекар и спре приема на МИГ за деца в този случай.

Много редки: тежки генерализирани реакции на свръхчувствителност. Могат да се проявят като оток на лицето, подуване на езика, оток на ларинкса със стесняване на дихателните пътища, респираторен дистрес, сърцебиене, спадане на кръвното налягане до

животозастрашаващ шок.

Ако някой от тези симптоми се прояви, което може да се случи дори и при първо приложение, се изисква незабавна лекарска намеса.

Психични нарушения

Много редки: психотични реакции, депресия.

Нарушения на нервната система

Нечести: нарушения на централната нервна система като главоболие, замаяност, безсъние, възбуда, тревожност, раздразнимост или отпадналост.

Нарушения на очите

Нечести: зрителни нарушения. В този случай пациентът трябва да е инструктиран веднага да уведоми лекар и да преустанови ибупрофен.

Нарушения на ухото и лабиринта Редки: тинитус.

Сърдечни нарушения

Много редки: палпитации, сърдечна недостатъчност, инфаркт на миокарда.

Съдови нарушения

Много редки: артериална хипертония.

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Много редки: астма, бронхоспазъм, диспнея и свирене от гърдите.

Стомашно-чревни нарушения

Чести: стомашно-чревни оплаквания като пирозис, коремна болка, гадене, повръщане,

флатуленция, диария, запек и леки стомашно-чревни кръвоизливи, които по изключение могат да доведат до анемия.

Нечести: стомашно-чревни язви, с възможен кръвоизлив или перфорация. Улцерозен стоматит, екзацербация на колит или болест на Крон (вж. т. 4.4), гастрит.

Много редки: езофагит, панкреатит, образуване на чревни, подобни на диафрагма, структури.

Пациентът трябва да бъде инструктиран да спре приема на лекарствения продукт и да отиде веднага при лекар при поява на относително силни болки в горната част на корема или мелена или хематемеза.

Хепато-билиарни нарушения

Много редки: нарушения на чернодробната функция, чернодробно увреждане, особено при продължително лечение, чернодробна недостатъчност, остър хепатит.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан Нечести: различни кожни обриви.

Много редки: булозни реакции, включително синдром на Стивънс-Джонсън и токсична епидермална некролиза (синдром на Лайел), алопеция.

С неизвестна честота: лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS синдром), остра генерализирана екзантематозна пустулоза (AGEP).

По изключение могат да възникнат тежки кожни инфекции и мекотъканни усложнения при варицела (вж. също “Инфекции и паразитози”).

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

Редки: увреждане на бъбречната тъкан (папиларна некроза), особено при продължително приложение, повишени серумни концентрации на пикочна киселина в кръвта.

Много редки: намалена уринна екскреция и образуване на отоци, особено при пациенти с

артериална хипертония или с бъбречна недостатъчност, нефротичен синдром, интерстициален нефрит, който може да се съпътства от остра бъбречна недостатъчност.

Увреждане на бъбречната тъкан (папиларна некроза) и повишени концентрации на пикочната киселина в кръвта също могат да възникнат в редки случаи.

Ето защо бъбречната функция трябва редовно да се проследява. Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване:

Изпълнителна агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Teл.: +359 28903417

уебсайт: www.bda.bg

4.9Предозиране

Симптоми на предозиране

Като симптоми на предозиране могат да се появят нарушения на централната нервна система, като главоболие, световъртеж, замаяност и загуба на съзнание (а при деца и миоклонични гърчове), както и коремна болка, гадене и повръщане. Освен това са възможни и стомашно-

чревен кръвоизлив и нарушена чернодробна и бъбречна функция. В допълнение към това могат да възникнат хипотония, подтискане на дишането и цианоза. При сериозно отравяне може да настъпи метаболитна ацидоза.

Терапевтични мерки при предозиране Няма специфичен антидот.

Терапевтичните възможности за лечение на интоксикацията се ръководят от степента, тежестта и клиничните симптоми според общите мерки при интензивно лечение.

5.ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

1. Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: противовъзпалителни и антиревматични продукти, нестероидни

Производни на пропионовата киселина АТС код: М01АЕ01

Механизъм на действие

Ибупрофен е нестероиден противовъзпалителен лекарствен продукт, който в конвенционални експерименти с животни на възпалителни модели, е доказал ефективност чрез инхибиране на синтезата на простагландините. При хора ибупрофен има антипиретичен ефект, намалява

свързаната с възпаление болка и оток. В допълнение към това, ибупрофен обратимо инхибира АДФ- и колаген-индуцираната тромбоцитна агрегация.

Клинична ефикасност и безопасност

Експериментални данни показват, че ибупрофен може да инхибира конкурентно ефекта на ниски дози ацетилсалицилова киселина върху тромбоцитната агрегация при едновременно приложение. Някои фармакодинамични проучвания показват, че при приложение на

еднократна доза 400 mg ибупрофен в рамките на 8 часа преди или до 30 минути след приложение на незабавно освобождаваща се форма на ацетилсалицилова киселина (81 mg), се наблюдава намаляване на ефекта на ацетилсалициловата киселина върху образуването на тромбоксан или върху тромбоцитната агрегация. Въпреки че има неясноти относно

екстраполацията на тези данни към клиничните случаи, възможността редовната, дългосрочна употреба на ибупрофен да намали кардиопротективния ефект на ниски дози ацетилсалицилова киселина не може да се изключи. Счита се, че няма голяма вероятност случайната употреба на ибупрофен да доведе до клинично значим ефект (виж точка 4.5).

5.2Фармакокинетични свойства

Абсорбция

При перорално приложение, ибупрофен се резорбира частично в стомаха и след това напълно в тънките черва. Максимални плазмени нива при перорално приложение на лекарствени форми с нормално освобождаване се достигат след 1-2 часа.

Разпределение

Свързването с плазмените протеини е около 99 %

Биотрансформация

Ибупрофен се метаболизира в черния дроб (хидроксилиране, карбоксилиране)

Елиминиране

Фармакологично неактивните метаболити се елиминират изцяло, основно чрез бъбреците (90

%), но също и чрез жлъчката. Елиминационният полуживот при здрави индивиди, както и при тези с чернодробни и бъбречни заболявания е 1,8 – 3,5 часа.

Бъбречно увреждане

При пациенти с леко бъбречно увреждане са докладвани увеличени нива на несвързан (S)- ибупрофен, по-високи стойности за AUC за несвързан (S)-ибупрофен и повишена AUC на енантиомерите S/R в сравнение със здрави индивиди.

При терминална бъбречна недостатъчност, които са на хемодиализа, средната свободна фракция на ибупрофен е 3% спрямо 1% при здрави доброволци. Тежки увреждания на

бъбречната функция могат да доведат до акумулиране на метаболитите на ибупрофен. Не е

ясна значимостта на този ефект. Метаболитите могат да се елиминират чрез хемодиализа (вж. т. 4.2, 4.3 и 4.4).

Чернодробно нарушение

При пациенти с цироза и умерено чернодробно увреждане (резултат по Child Pugh’s 6-10), третирани с рацемичен ибупрофен, е наблюдавано средно 2 пъти удължение на полуживота и AUC съотношението на енантиомерите (S/R) е сигнификантно по-ниско спрямо здрави

контроли, което предполага увреждане на превръщането на метаболита (R)-ибупрофен в активен (S)-енантиомер (вж. т. 4.2, 4.3 и 4.4).

Линейна/ нелинейна кинетика

При дози от 200 до 400 mg е съобщено, че ибупрофен показва линейна кинетика. При по- високи дози лекарството показва нелинейна кинетика.

5.3Предклинични данни за безопасност

Субхроничната и хроничната токсичност на ибупрофен в проучвания при животни се проявява главно под формата на лезии и язви в стомашно-чревния тракт.

In vitro и In vivo проучвания не дават клинично значими данни, че ибупрофен притежава

мутагенни ефекти. Няма доказателства за канцерогенни ефекти на ибупрофен в проучвания при плъхове и мишки.

Ибупрофен води до инхибиране на овулацията при зайци, както и до нарушена имплантация при различни животински видове (заек, плъх, мишка). Експериментални проучвания при плъхове и зайци показват, че ибупрофен преминава през плацентата. След приложение на дози, токсични за майката, в поколението на плъховете се проявява повишена честота на

малформации (камерни септални дефекти).

6.ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

1. Списък на помощните вещества

Натриев бензоат

Лимонена киселина, безводна Натриев цитрат

Захарин натрий Натриев хлорид Хипромелоза

Ксантанова гума Течен малтитол Глицерол Пречистена вода

Аромат на ягода (съдържа вещества, идентични с естествени аромати, естествени ароматни продукти, пропилен гликол)

6.2Несъвместимости

Неприложимо

6.3Срок на годност

3 години

След първо отваряне на бутилката: 6 месеца, ако се съхранява под 25ºС.

6.4Специални условия на съхранение

Този лекарствен продукт не изисква специални условия за съхранение.

6.5Данни за опаковката

Бутилка от полиетиленов терефталат (PET) с кехлибарен цвят с капачка на винт от високоплътностен полиетилен (HDPE), закрепена с нископлътностен полиетилен (LDPE).