Алергичният ринит не е обикновена хрема

Кихане, запушен нос, дразнене в очите ... Симптомите на така наречената „сенна хрема“ са добре познати на всеки четвърти българин (доколкото показва националната статистика). Най-големите й „жертви“ са децата до 5-6 годишна възраст, но ако те имат шанс да израстат проблема, то при възрастните той остава за цял живот.

Състоянието традиционно се обостря през пролетта и лятото и всяка година причинява дискомфорт на около 1 милиард души по целия свят. За тях всяка поява на открито се превръща в истински кошмар, а дори най-малкият букет пролетни цветя е в състояние да провокира сълзи и подсмърчане ..., но не от умиление. Добрата новина е, че въпреки дискомфорта, който причинява, състоянието може да бъде добре контролирано, а хората да изпитват истинска наслада от всяка своя среща с природата. 

Сенна хрема или алергичен ринит?

Всъщност, и двете, защото описват едно и също състояние, а именно – поленовата алергия. Както подсказва и самото име, това е непоносимост (алергия) към полени – миниатюрните прашинки, които политат във въздуха при цъфтежа на различните дървета и треви. Организмът реагира на полените с възпаление на носната лигавица, което на медицински език се нарича алергичен ринит. Типичните му симптоми са няколко:   

  • сърбеж в носа
  • сърбеж и зачервяване на очите, сълзене
  • постоянно запушен нос
  • кихане
  • парене и сухота в гърлото
  • упорита хрема с бистър и воднист, но обилен секрет

Други типични симптоми на алергичния ринит са намалено обоняние, оток на гласните връзки с дрезгавост на гласа, покашляне, главоболие, сънливост, физическо неразположение. Засегнатите се чувстват отпаднали, оплакват се от раздразнителност и умора, страдат от нарушения в съня. Симптомите обикновено се засилват при слънчево, сухо и ветровито време и намаляват, когато е влажно и дъждовно.

 

Не подценявайте течащия нос!

Специалистите предупреждават, че симптомите на сенната хрема са достатъчно сериозни, дори да наподобяват обикновена настинка. Ако състоянието не се контролира, може да провокира тежки последствия и редица хронични заболявания.

Сезонният алергичен ринит често обостря други заболявания, като алергична кашлица. Не рядко провокира появята и на конюнктивит, тъй като лигавицата на окото също е засегната от възпаление. В екстремни ситуации силният оток на лигавицата на бронхите води до астматични оплаквания със задух. Статистиката показва, че алергичният ринит е рисков фактор за развитие на бронхиална астма в 45 до 64 на сто от случаите и обратното – над 85% от пациентите с астма страдат и от алергичен ринит. Още по-стряскащи са цифрите при децата със сенна хрема, тъй като 80% от тях развиват в последствие бронхиална астма.

Ако неразположението ви съпътства в продължение на месец и имате оплаквания повече от 4 дни седмично, задължително се консултирайте с алерголог или УНГ специалист. Само те са в състояние да различат сенната хрема от обикновената настинка, синуита или друг здравословен проблем.

 

Не отлагайте срещата с доктор!

От първия обезпокоителен симптом до посещението при лекуващия лекар и диагностициране на заболяването могат да минат месеци, дори година, споделят специалистите. Причината е, че хората често прибягват до самолечение, за да подтиснат временно симптомите. Така обаче не повлиява състоянието, което се проявява отново и отново. Другият проблем е, че сенната хрема е със сезонен характер и когато отмине периодът на цъфтеж в природата, симптомите от само себе си изчезват. Пациентите се успокояват и отлагат консултацията със специалист до следващия типичен симптом през новия сезон.

За да се направи ясна разлика между обикновената хрема и алергичния ринит, първата задача на лекаря е да открие има ли връзка между контакта на организма със специфични алергени и появата на последващи оплаквания. С други думи, дали традиционният съботен пикник в гората винаги предизвиква течащ нос или хремата е инцидентна. Важно е да се установи също дали симптомите се наблюдават през цялата година или само през определен сезон, както и с каква продължителност и тежест се проявяват. Ако имате роднини с алергии, е твърде вероятно да сте наследили и тяхната обремененост.

Окончателното поставяне на диагнозата става след кожен тест за определяне на алергена, към който е чувствителен организмът. Обикновено изследването се прави извън поленовия сезон, но когато ринитът е обвързан с други проблеми (например, оголемена трета сливица, серозен отит, синузит, задно носно стичане и хронична кашлица), няма пречки тестът да се направи и веднага. С него се откриват антителата, изработени от организма при среща с различни алергени. Специалистите уточняват, че не съществува опасност от тежки алергични реакции при тестването, тъй като то се прави на ниво кожа.  

 

Стойте далеч от алергените!

Това е най-сигурният начин да си спестите дискомфорта от постоянно запушения нос, сърбежите и хремата. Но не винаги е възможно! Няма как да се изолирате от околния свят или да останете заключени у дома, за да не се срещате с полените във въздуха. За сметка на това съвременната медицина предлага достатъчно средства за преодоляване на симптомите и облекчаване на състоянието.

Терапията на алергичния ринит е комплексна и продължителна, понякога трае и цял живот. Включва комбинация от медикаменти и правила за поведение, от които зависи колко бързо и безболезнено ще „преживеете“ пролетта и лятото. За да се чувстват добре, например, пациентите усвояват някои навици, които им помагат в ежедневието:

  • Не излизат навън в периодите на висока поленова концентрация: сутрин или в сухи, слънчеви и ветровити дни
  • Затварят прозорците на домовете и колите си по време на поленовия сезон, намаляват проветряването
  • Взимат си душ след всяко излизане навън
  • Носят очила
  • Избягват разходките в близост до тревни площи
  • Пазят се от пушеци, цигарен дим, силни миризми и парфюми, замърсен въздух на обществени места и други дразнители

Допълнително алергичният ринит се овладява чрез нова генерация антихистамини, които спират сърбежа, кихането и секрецията, като блокират хистамина, виновен за алергичната реакция. Медикаментите от тази група свиват отока на носната лигавица, подтискат алергичното възпаление и намалят повтаряемостта на симптомите. Взимат се веднъж дневно и започват да действат в рамките на час след приема.

Единственото лечение, което може да повлияе естествения ход на типичната пролетна алергия, е специфичната имунотерапия, наричана още десензибилизация. Назначава се от алерголог и се прилага под формата на инжекция – самостоятелно или в комбинация с останалото лечение. Целта е да се намали реакцията на организма (съответно и възпалението на носната лигавица) при следваща среща със съответния алерген. Полезна е при пациенти, които не успяват да контролират добре състоянието си с медикаменти или не желаят да пият лекарства.

Алергичният ринит се повлиява добре също от хомеопатия и билки, но задължително след консултация с лекуващия алерголог. Билколечението се препоръчва само, когато е доказано, че билките не се явяват алерген.

 

Дървета и треви с най-агресивни полени

Ако трудно различавате върба от бреза или живовляк от лапад, още първият пристъп на сенна хрема ще ви превърне в специалист по ботаника. Само така ще можете да планирате приятна разходка в гората или полето, без да се натъкнете на тревата, от която ви тече носът. Друго предимство на познанието за растенията е, че ще можете да оградите в календара точният период на цъфтене, когато е силно препоръчително да си стоите у дома, за да не влошавате състоянието си.

Известни са голям брой растения, чиито полени могат да доведат до развитие на алергична реакция:

Дървесни:

  • Брезови: бреза, елша, габър, леска;
  • Кипарисови: кипарис, хвойна, туйа;
  • Букови: бук, кестен, дъб;
  • Маслинови: маслинка, ясен, маслина;
  • Борови: ела, бор, смърч, кедър;
  • Живовлекови: живовляк

Тревни:

  • Житни: овес, пшеница, царевица, ечемик и др.
  • Фуражни треви: ежова главица, ливадна тимотейка, обикновена миризливка, райграс, ливадна ливадина и др.

Плевели:

  • Щир
  • Коприва
  • Живовляк
  • Лапад
  • Пелин

Тъй като разнообразието на растителни видове в природата е доста голямо, а всеки вид има свой индивидуален период на цъфтене, сенната хрема съпровожда чувствителните хора цели два сезона - от март до октомври. Началото поставя цъфтежът на дърветата през пролетта. Следват тревите през късната пролет и лятото – това е периодът от май до август, когато концентрацията на тревни полени е най-висока. Плевелите на свой ред цъфтят през лятото и есента – от юли до октомври. На база на данните за периода на цъфтеж на отделните видове растения се изготвя поленов календар, който е много полезен за преценка на максималната поленова концентрация във въздуха.

 

Не са виновни само полените!

Сенната хрема е най-разпространеното алергично заболяване и се провокира от контакт на организма с даден алерген, към който е чувствителен. Това обаче не винаги са полените. Алергените могат да дойдат както от външната, така и от вътрешната среда, и колкото и да не ни харесва, всъщност са навсякъде около нас.

Организмът обикновено реагира на един конкретен алерген или на комбинация от няколко:

  • Полени
  • Плесенни спори
  • Микрокърлежи в домашния прах
  • Животински отпадни продукти
  • Части от инсекти
  • Гъби
  • Замърсявания във въдуха
  • Вируси

В повечето съвременни градове, например, все по-често се наблюдават високи нива на серни и азотни окиси, високо ниво на озон, много изгорели газове. Това е и основната причина, поради която сенната хрема се среща по-често в градовете, отколкото в селата.

 

Алергичният ринит сам по себе си не е животозастрашаващо заболяване (освен в случаите на тежка астма и анафилаксия), но той значително влошава качеството на живот, води до нарушаване на работоспособността и успеваемостта в училище. Влияе също на концентрацията и настроението. Но добрият контрол и редовните посещения при лекуващия лекар, могат напълно да елиминират дискомфорта от ежедневието ни.  

 Прочетете още статията ни за "Моментално спиране на хрема".