208
„Може да е астма“ е репликата, която най-често изправя косите на родителите. Специалистите избягват да я използват, за да не притесняват излишно пациентите си, но когато симптомите са налице, това е първата диагноза, към която се насочват.
Астмата е тежка диагноза, която сериозно променя живота на деца и родители. Свързана е с доста притеснения, защото води след себе си специфично лечение, изисква особено внимание и внимателно проследяване. Добрата новина обаче е, че състоянието може да си отиде също толкова внезапно, както се и появява, при това без да оставя никакви последствия. Разбира се, рисковете от усложнения никога не бива да се подценяват, но докторите са категорични, че на заболяването в детска възраст не бива да се гледа като на нещо фатално.
Истината е, че астмата до 5-годишна възраст е трудна за диагностициране, дори за пулмолозите. Причината е, че на децата не могат да се направят специфични тестове, нито функционално изследване на дишането. Освен това типичната кашлица наподобява бронхоспазмите на много други заболявания и не винаги може да бъде свързана с астма. Ето защо диагнозата в ранна детска възраст основно е клинична, основава се на подробното и продължително проследяване на децата и най-вече на симптопите, при които се наблюдава свиркащо дишане, с прояви на задух, на спастична кашлица, с или без температура.
РИСКОВЕТЕ
Счита се, че децата, родени в семейства с т. нар. алергичен товар, носят по-голям риск за развитие на астма. Статистиката сочи, че ако сред бабите и дядовците по майчина или бащина линия има дори един човек със сенна хрема, алергичен ринит, атопичен дерматит, астма или други форми на хранителна алергия, рискът астмата да се прояви през поколение се увеличава с 40%. Процентът скача двойно до 80 на сто, когато и двамата родители носят тази наследственост в гените си.
На този фон специалистите отбелязват, че астмата в детска възраст най-често се провокира от вируси и по-рядко от специфични алергени. Известно е, че малчуганите, които тръгват на ясла и детска градина, боледуват по-често от вирусни инфекции. За повечето деца те са напълно безобидни, но когато е налице генетична предразположеност, тези инфекции обикновено провокират чести бронхиолити. Те на свой ред дрязнят дихателните пътища, правят ги по-чувствителни и благоприятстват развитието на астма.
От значение е също така какъв въздух дишат малчуганите. Фините прахови частици, автомобилните газове и тютюнопушенето са изключително вредни за чувствителния бял дроб на децата. Сезонните полени, домашният прах и някои животни също са в състояние да провокират симптоми на астма, предупреждават експертите.
ПРИСТЪПИТЕ
Астмата при децата не се проявява със задух или затруднено дишане, както при възрастните. Пристъпите се характеризират със суха или спастична кашлица, а понякога с кихане, зачервено гърло и висока температура. Състоянието наподобява обикновена настинка или вирусна инфекция, затова много родители допускат грешката да лекуват кашлицата сами у дома със сиропи или инхалации. Астматичната кашлица обаче има някои особености, които само детските пулмолози са в състояние да различат. Затова е изключително важно кашлицата при децата винаги да бъде проследявана от специалист.
Една от най-типичните особености на астматичните бронхоспазми е, че се проявяват през нощта. Ако детето кашля по време на сън, това е почти сигурен симптом, че бронхите са свръхактивни и раздразнени. По същия начин кашлицата се проявява и при физическо натоварване или вдишване на мръсен въздух или алергени.
Сред останалите симптоми могат да се срещнат също:
- Вялост, сънливост, нарушения в апетита
- Свиркащи хрипове, шумно дишане
- Болка и „стягане“ в гръдния кош
- Кожни обриви, атопичен дерматит
Статистиката показва, че над 70% от децата до 6-годишна възраст със симптоми на астма преодоляват това състояние и типичните пристъпи никога повече не се повтарят. Когато диагнозата не бъде поставена навреме и състоянието не се лекува адекватно обаче, астмата може не само да влоши начина на живот, но и да доведе до проблеми в образованието и социалната адаптация. Причината е, че ограничената функционалност на белия дроб се отразява пряко върху работата на мозъка и провокира нарушения в концентрацията, а от там и изоставане в училище. Другият фактор, който не бива да се подценява е, че терапията на острите симптоми е доста продължителна (понякога изисква дори болничен престой), което води до остъствия в училище и проблеми в социалното общуване.
КОНТРОЛЪТ
Известен факт е, че добре контролираната астма помага на малките пациенти и техните родители да забравят за съществуващия здравословен проблем. Но какво точно означава това?
Уви, астмата е хронично заболяване и ако не бъде преодоляна в ранна детска възраст, остава завинаги и постоянно може да се обостря или да провокира усложнения. Добрата новина е, че при правилно поведение от страна на лекарите и пациентите, симптомите може да се проявяват изключително рядко във времето.
Какво се разбира под „КОНТРОЛ”?
- Липса на симптоми или проява на минимални симптоми
- Без влошаване на болестта
- Минимална употреба на бронходилататори за облекчаване на пристъпите
- Нормална ежедневна активност, спорт, тренировки
- Без отсъствия от училище
- Добри показатели на белия дроб
Известно е, че противовъзпалителното лечение при деца с астма трябва да започне рано и да бъде достатъчно продължително. Подборът и дозировката на медикаментите става според етапа на развитие, до който е достигнала болестта, при спазване на стъпаловиден подход.
Златен стандарт в лечението на астма са т. нар. глюкокортикостероиди, защото повлияват един от основните механизми на астматичното възпаление. Инхалаторите в повечето случаи са напълно достатъчни за овладяване на астмата и осигуряване нормален живот на детето.
Понякога, когато лечението с кортикостероиди не дава достатъчно добър резултат и дозата се налага да се повиши до вече не толкова безобидни нива, се преминава към нов клас медикаменти – левкотриеновите антагонисти. Те блокират един от основните медиатори на възпалението при астма (левкотриени). Така се осигурява по-добър контрол върху заболяването и е възможно намаляването на дозата на кортикостероида.
ПРЕПОРЪКИ
Препоръчва се децата с бронхиална астма да се ваксинират против грип, детето и родителите да се обучат на правилно поведение при инфекции на горните дихателни пътища, имунотерапия с многокомпонентни бактериални ваксини назално или перорално. Децата с астма трябва да живеят в среда без цигарен дим и да не посещават обществени места, където се пуши.
