196
Хремата е истинско изпитание за деца и родители, особено, когато се задържи по-дълго от очакваното. Обикновено отшумява за няколко дни и рядко причинява по-сериозен дискомфорт от къща, пълна с носни кърпички. Проблемите обаче са налице, когато секретите провокират кашлица, висока температура и възпаления в носната кухина. Симптомите са типични за обикновена вирусна инфекция, но могат да сигнализират също за сенна хрема или синузит. Как да различавате състоянията в детска възраст и кога трябва да се обърнете към специалист ще ви разкажем в следващите редове.
КЪДЕ СЕ НАМИРАТ СИНУСИТЕ?
Да започнем от там, че най-малките бебета нямат развити синусоидални кухини, съответно не попадат в рисковия контингент. Въпреки това проблемите с техните нослета не бива да се подценяват, за да не провокират възпаление на решетъчната кост, която оформя горната част на носната кухина. Разбира се, това е крайно състояние, до което се стига само, ако не се вземат никакви мерки за хремата на малчуганите, затова автоматично го изключваме.
Синусите представляват специфични кухини в лицевата част на черепа, които в здраво състояние са пълни с въздух. Учените твърдят, че нямат особена физиологична функция, но предполагат, че осигуряват максимална здравина на лицевите кости при минимално количество костно вещество. Всичко това в крайна сметка намалява тежестта на черепа и осигурява комфорт на мозъка.
Синусите са няколко вида, разположени на четири ключови места:
- Максиларни – това са двата синуса в областта на бузите
- Фронтален – намира се в областта на челото и се развива след 6-7 годишна възраст
- Етмоидален – разположен зад носните ходове
- Сфеноидален – намира се по-дълбоко в черепната кухина
Нещо много характерно за синусите е, че са постлани със специфична епителна тъкан, наречена „мукоза“, която директно ги свързва с ностната кухина. За съжаление точно това осигурява лесна миграция на всякакви вируси и бактерии към синусите, затова всички остри възпаления на носната лигавица крият риск от появата на синузит. Проблемът е, че когато детето боледува, епителната тъкан в носа набъбва и блокира всички гъсти секрети, попаднали в синусите. А както знаем, когато секретите не се изхвърлят навън, се превръщат в благоприятна среда за развитие на колонии с болестотворни микроорганизми, които в крайна сметка причиняват инфекция. Ето защо първото нещо, което предписват личните лекари, са средства за свиване на лигавицата (капки за нос или солени разтвори за промивка) и винаги ни съветват хубаво да си издухваме носа.
ЗАЩО ГЛАВОБОЛИЕТО НЕ Е СИМПТОМ
Главоболието при синузит е типично оплакване за възрастните, но изобщо не важи за децата. Причината е, че фронталните кухини при малчуганите до 6-7 годишна възраст все още не са развити и на практика е невъзможно там да има възпаление. Ако главоболието при децата протича в комбинация с хрема и болестотворен процес, по всяка вероятност то е следствие от повишената телесна температура, а не от развитието на синузит.
Истинският проблем е, че типичните симптоми на синузит в детска възраст се припокриват с оплакванията при стандартна настинка или грип. Такива са запушеният нос, воднистият секрет и леката температура. Ако въпреки взетите мерки хремата не отшуми за няколко дни и се задържи повече от седмица, а от носа започне да излиза гъст гноевиден секрет, по-всяка вероятност се касае за синузит или остра бактериална инфекция. Специалистите уточняват, че колкото по-малко е детето, толкова по-неспецифична е клиничната картина и толкова по-трудно личните лекари поставят диагнозата. Затова при съмнения се препоръчва консултация с детски УНГ специалист или оториноларинголог.
При по-големите деца може да се появи упорита кашлица, която не се повлиява от терапия, защото се дължи на стичащите се секрети по задната стена на носната кухина. При някои деца синузитът се проявява и с промени в гласа, подпухнали очи, болки в корема и дори повръщане, което най-често се провокира от секретите, които стигат до стомаха. Когато всичко това е придружено с появата на лош дъх, затруднено дишане, болка в зъбите, ушите или оток, почти сигурно диагнозата е синузит.
НЕ БЪРЗАЙТЕ С АНТИБИОТИКА
Синузитът сам по себе си не е заразен, но се развива в рамките на вирусна или бактериална инфекция, затова и личението му зависи от причинителя.
Когато усложненията са провокирани от вирус, синузитът може да отшуми от само себе си, без допълнително лечение. Стандартната терапия с капки за нос и противовъзпалителни средства е напълно достатъчна. Веднага щом инфекцията бъде овладяна и лигавицата намали размерите си, синусите ще се освободят от натрупания секрет и той повече няма да създава проблеми.
При бактериална инфекция обаче задължително се изследва причинителят и се назначава съответният антибиотик. В допълнение лекуващият лекар може да предпише специални нагревки, защото острият синузит се повлиява добре от топлина. В домашни условия поставянето на топли кърпи върху лицето и челото подобрява кръвоснабдяването в областта на синусите, втечнява секрета и подпомага дренирането.
Има случаи, при които синузитът се провокира от алергична реакция на носната лигавица. В такива случаи виновникът е т. нар. сенна хрема (поленова алергия). Медицинската диагноза е алергичен ринит, а както вече знаете „Алергичният ринит не е обикновена хрема“. Тогава специалистите предписват антихистамини, които да подтиснат алергичната реакция, която увеличава обема на лигавицата, задържа секрети и провокира възпаление на синусите.
ЗАВЕДЕТЕ ДЕТЕТО НА ЛЕКАР
Ако симптомите и оплакванията на малчугана вкъщи продължават повече от 10 дни, след като сте сложили първите капки за нос, а хремата се влошава, вместо да се подобрява, това е ясен сигнал, че се нуждаете от среща със специалист. Най-предпочитаният и лесен метод за диагностика в случая е риноскопията, която макар да звучи страшно, представлява стандартен преглед на лигавицата в носа (б. а. – „скопия“ идва от гръцки и означава гледам, наблюдавам, няма връзка с българското „скопявам“, каквато аналогия често се прави).
Когато прегледът не може да установи степента на риска за синусите, се назначават образни изследвания - рентгенография и ултразвук. Тъй като те са свързани с облъчване, докторите ги прилагат само в краен случай. Един от най-добрите методи за изследване на синусите е компютърната томография, но процедурата е твърде скъпа и не е част от рутинната диагностика. Прилага се при съмнение за усложнения и при по-тежко протичащите случаи.
Изключително важно е състоянието на децата да се проследява компетентно, защото ако острият синузит не се лекува правилно, може да провокира доста сериозни усложнения. Такива могат да бъдат, например, възпаления на околоочните тъкани, на вътрешното и средното ухо, както и заболявания на горната зъбна редица. Макар и по-рядко, нелекуването на синусните възпаления може да доведе до менингит или енцефалит. Съществува риск и от хронифициране на заболяването и обостряне на симптомите при всяко по-рязко застудяване на времето или при остра простуда.
